Моля, изпратете имейл на promat.bg@etexgroup.com.

Моля, свържете се с техническия отдел (имейл: promat.bg@etexgroup.com или на тел. +359 878 81 51 05) или с регионалния търговски представител.

Моля, свържете се с отдела за продажби (имейл: promat.bg@etexgroup.com или на тел. +359 878 81 51 05).

Моля, свържете се с регионалния търговски представител или с техническия отдел (имейл: promat.bg@etexgroup.com или на тел. +359 878 81 51 05).

Моля, изпратете имейл на адрес: promat.bg@etexgroup.com. Струва си, също така, да се свържете с регионалния търговски представител.

Обученията за пожарозащитните продукти на Promat се провеждат от нашите местни представители или от техническите екипи. Моля, свържете се с тях на: promat.bg@etexgroup.com или на тел. +359 878 81 51 05 и научете повече.

Периодът на пожароустойчивост на пожарозащитните плоскости зависи основно от приложението. За повече подробности вижте съответното ръководство.

Плоскостите нямат пожароустойчивост и тяхната дебелина и тип се избират на базата на огневи изпитвания и технически одобрения. За да изберете правилно дебелината на защитата, освен всичко друго ви е необходима информация за защитаваната конструкция и за изисквания клас на пожароустойчивост.

За по-подробни документи относно продуктите на Promat, моля, отворете раздел Документи на нашия уебсайт и филтрирайте по тип документ, като използвате филтъра за документи.

Да. Отстъпките се дават от регионалните търговски представители.

Да. Съгласно техническото одобрение, за да се монтират продуктите на Promat, е необходимо обучение, провеждано от служители на Promat. Обучението е безплатно.

Не, защото дебелината на плоскостта и класът по пожароустойчивост не са свързани с линейна зависимост.

Зависи от това дали има хармонизиран стандарт за специфична употреба, или не. Например, за противопожарните клапи има хармонизиран стандарт, така че CE маркировката е задължителна, докато за пожарозащитните материали (като например мазилки, плоскости или набъбващи бои) няма такъв, така че CE маркировката не е задължителна. Разбира се, производителите могат на доброволни начала да решат да поставят CE маркировка на своите продукти, при условие, че съществуват специфични насоки, наречени Европейски документ за оценяване (EAD). EAD е документацията, съдържаща методите и критериите, приети в Европейската организация за техническа оценка (EOTA), като приложими за оценката на експлоатационните показатели на даден строителен продукт във връзка с неговите съществени характеристики. EAD е разработен във всички случаи, когато оценката на съответния строителен продукт не е или не е напълно обхваната от хармонизирана техническа спецификация.

Получената CE маркировка се нарича ETA (Европейска техническа оценка: документирано оценяване на експлоатационните показатели на строителен продукт, във връзка с неговите съществени характеристики).

Пасивните пожарозащитни системи се използват при носещите конструкции, за да осигуряват стабилност, и в стени, шахти и подове, за да разделят сградата на зони с управляем риск, или така наречените „сектори с пожарозащитни прегради“. Такава защита се осигурява или от материалите, от които е изградена сградата, или се добавя към сградата, за да подобри нейната пожароустойчивост със защитни материали (като например набъбващи бои, огнезащитни мазилки или пожарозащитни плоскости) .

Маркетинговата информация на производителя може да не бъде достатъчна, за да се избере правилния материал и във всеки случай, не е достатъчна, за да се спазят противопожарните регламенти. Необходим е валиден доклад за пожар или доклад за оценка, издаден от акредитирана лаборатория за изпитване на огън съгласно местните изисквания. Най-популярните стандарти за изпитване на огън и класификация са: EN 13501-x в Европа, BS 476 или ASTM/UL в САЩ. В Европа за продукти съгласно хармонизиран стандарт, т.е. с CE маркировка за конкретно предназначение, се изисква и Декларация за експлоатационни показатели (ДЕП).

В някои държави се изискват специфични одобрения на трети страни.

Дълготрайност: „способност за дългосрочна експлоатация“, което на технически език се дефинира като „периодът, по време на който определен материал, продукт или система поддържат дадено ниво на работни характеристики, при специфични условия“

Дълготрайността означава способността на сграда или продукт/система да изпълняват функцията си за определен период от време при специфични условия. Всички строителни продукти имат ограничена дълготрайност.

Подразбираща се част от дефиницията за дълготрайност е допускането, че ще бъде извършвана редовна поддръжка и че няма да има необичайни явления като например голямо земетресение. Поддръжката означава пълния набор от действия, извършвани по време на проектната експлоатационна годност за запазване на сградата или нейните части в състояние, в което тя може да изпълнява своята функция по предназначение. Дълготрайността на пожарозащитните продукти може да бъде оценена съгласно специфичен стандарт, за специфични условия на околната среда и за специфични предназначения.

Пожарът притежава максимална разрушителна мощ и самото количество на щетите и страхът, които може да създаде, са удивителни. Основните последствия от пожарите са:

Смърт – това е много реален риск. Пожарът и неговите последици, а именно токсични газове и дим, са изключително опасни за хората. Всяка година вследствие на пожари умират повече от 3000 души в САЩ и около 4000* в Европа!

Нараняване – около 10% от всички телесни наранявания, за които се съобщава всяка година, са причинени от пожар. В Европа 190 души биват хоспитализирани всеки ден със сериозни наранявания, получени при пожар*.

Щети по сградите – могат да бъдат много съществени, особено ако материалите на сградата са с лоша пожароустойчивост и тяхната собствена пожарозащита е ниска или липсва. В Европа ежегодните щети от пожари са 126 милиарда евро или 1% от европейския БВП*, са. В САЩ, ситуацията е дори по-лоша – щетите и загубите възлизат на 329 милиарда щатски долара**или 2,1 процента от брутния вътрешен продукт на САЩ!

Загуба на бизнес и работни места – оценките са, че около 40% от фирмите не започват отново работа след значителен пожар. Множество малки компании често не могат да си позволят времето и разходите за възстановяване на своята дейност.

Увреждане на околната среда – огънят и/или борбата с огъня – водата за пожарогасене, продуктите от горенето могат да замърсят значителни площи в близост до мястото на пожара.

*FSEU – година 2020 и NFPA година 2017

Активната пожарозащита е една от стратегиите за пожарозащита, при която пожарите се откриват, контролират или потискат посредством движение или действие. Тези мерки се опитват да елиминират пожарите и опасностите от пожар, докато те възникват, а не да ги ограничават, какъвто е случаят с пасивната пожарозащита. Спринклерните системи или пожарогасителите са активни методи за пожарозащита.

Пасивната пожарозащита е най-важната защита при предотвратяването на разпространението на огъня и се счита за жизненоважен компонент на всяка стратегия за пожаробезопасност

Пасивната пожарозащита може да спасява животи и имущество и го прави. Нейната цел е да ограничи огъня, горещите газове и дима в рамките на съответната пожарозащитна преграда на сградата, позволявайки безопасната евакуация на имуществото и ограничавайки финансовите последици от щетите по сградите и това, което се намира в тях.

Много строителни материали, като например тухли, бетон или дървени конструкции, имат своята естествена устойчивост на огън и в този смисъл съставляват вградена пожарозащита. Тази естествена пожароустойчивост може да се подобри с употребата на пожарозащитни материали (като например набъбващи бои, мазилки, плоскости) или огнезащитни системи (пожароустойчиви стени и тавани, шахти и др.)

Пожароустойчивостта на даден компонент или система, като например стоманена колона, стена или под, е тяхната способност да устояват на въздействието на огъня за известен период от време. Това време обикновено се измерва чрез подлагане на компонента или системата на стандартно изпитване на огън или се определя чрез изчисление, използващо специфични кодове, когато това е разрешено.

Чрез реакцията на огън се измерва поведението на материала в даден продукт и приносът му за засилването на огъня. Този показател е важен при строителството на хотели, където мебелировката, завесите, килимите и т.н. трябва да бъдат негорими или трудногорими. Не е необходимо материалите за пасивна пожарозащита да бъдат негорими, тъй като техните противопожарни характеристики се доказват чрез изпитване на огън в съответната система. Ние от Promat изпитваме нашите продукти и на реакция на огън.

В Европа и в няколко други държави по света, пожароустойчивостта се изразява чрез класификация съгласно специфични критерии. Обикновено класификацията за пожароустойчивост е последвана от число, което представлява ограничението в минути, например 30, 60, 90 120 или 180, показващо времето, за което експлоатационните показатели са изпълнени по време на стандартизирано изпитване на огън. Най-използваните класификации са:

R – носеща функция Капацитетът на конструкцията да поддържа изискваната от нея механическа устойчивост в случай на пожар.

E – Цялост Защита от огън и дим, но без намаляване на прехвърлянето на опасна излъчвана топлина в случай на пожар (показател само за цялост)

I – Изолация Способността на отделящ елемент от конструкцията на сграда, при излагане на огън от едната страна, да ограничава нарастването на температурата на страната, която не е изложена, до нива, под посочените

W – Излъчване Способността на елемент от дадена конструкция да издържи на излагане на огън само от едната страна, така че да намали вероятността от пренос на пожара в резултат от значителни количества лъчиста топлина или през елемента, или от неговата неизложена повърхност, към прилежащи материали

Критериите могат да бъдат комбинирани, за специфичен компонент или система:

EI Неносещ елемент, който може да предложи защита от огън, горещи газове и дим и излъчвана топлина за определен период от време

REI Носещ елемент, който може да предложи механическа устойчивост и защита от огън, горещи газове и дим и излъчвана топлина за определен период от време

EW Неносещ елемент, който може да предложи цялост (защита от огън, горещи газове и дим), като същевременно намалява прехвърлянето на опасна излъчвана топлина.

В други региони класификацията може да бъде различна, но основните концепции са същите или много подобни за всички стандарти и класификации за изпитване на огън.

CE маркировката е административна маркировка, която указва съответствие със стандартите за здраве, безопасност и опазване на околната среда за продукти, продавани в рамките на Европейската икономическа зона (Не е индикатор за качество или маркировка за сертификация).

С други думи, CE маркировката е декларацията на производителя, че продуктът отговаря на специфични ЕС стандарти.

Забавителите на горенето потискат разпространението на пламъци по повърхността и/или ограничават приноса на запалим материал към пожара.

Забавителите на горенето нямат пряко влияние върху пожароустойчивостта, а само върху реакцията на огън.

По принцип местните строителни правилници, на базата на специфичните параметри, които могат да бъдат пожарното натоварване (количеството запалими материали), размерите на сградата (основно височината или размера на пожарозащитните прегради), степента на запълване/обитаване и/или предназначението на сградата (болници, училища, офиси и др.).

Да задържат на място огъня, горещия дим и газовете чрез създаване на граници, които да спират тяхното разпространение, като оставят достатъчно време за безопасно евакуиране на обитателите. Целта им е също така да се даде време на противопожарната служба да влезе в сградата, да провери дали всички обитатели наистина са я напуснали или да помогне на тези, които не могат да излязат самостоятелно, а след това да се бори с огъня, преди той да се разпространи към други сектори с пожарозащитни прегради.

Разделянето на сграда на сектори с пожарозащитни прегради означава също че щетите от огъня и дима ще бъдат ограничени до сектора с пожарозащитна преграда, засегнат при първоначалния пожар, а останалата част от сградата и имуществото, което се намира в нея, остават в безопасност.

Секторът с пожарозащитна преграда е определено пространство в сграда, което ограничава разпространението на огън и дим. Размерът и броят на секторите с пожарозащитни прегради са дефинирани във всички национални строителни правилници – в зависимост от подовата площ или обема и количеството запалими материали на всяко ниво. Строителните правилници се различават в различните държави. Секторите с пожарозащитни прегради са винаги вертикални (пожароустойчиви подове/тавани) и хоризонтални (пожароустойчиви стени). Тъй като в тези пространства с пожарозащитни прегради се изисква наличие на всички видове обслужващи инсталации, се създават някои отвори, които след това трябва да бъдат отново защитени. Една очевидна и винаги видима защита е пожароустойчивата врата. Но на местата, където всички други обслужващи инсталации като например кабели, тръби, проводи и др., преминават през конструкцията, непроницаемостта на сектора с пожарозащитна преграда трябва отново да бъде възстановена чрез монтиране на адекватни пожарозащитни уплътнители.

Елементите на сектора с пожарозащитна преграда могат да бъдат разделени на две основни групи:

• Вертикални преградни стени - Неносещите преградни стени често са изградени от тухли или бетон или представляват преградни стени от сандвич панели и шахти. В някои случаи съществуващите стени трябва да бъдат модернизирани, за да се постигне нивото на пожароустойчивост, изисквано от местните разпоредби или от съставителя на спецификациите. Дори носещите стени, като например бетонните стени, може да имат нужда от модернизация за повишаване на пожароустойчивостта.
• Хоризонтална пожарозащитна преграда – Самият под е естествена хоризонтална пожарозащитна преграда. Ако подът, сам по себе си, не отговаря на критериите за пожароустойчивост, тогава е необходима пасивна пожарозащита. Най-често използваните системи за хоризонтални пожарозащитни прегради са:
• Самоносещи се тавани (таванна мембрана) – най-общо класифицирани като „EI“
• Окачени тавани, които допринасят за пожароустойчивостта на носещите елементи (защитни системи) – най-общо класифицирани като „R“ на защитената конструкция.
• Таванът, като компонент от пожароустойчива покривна конструкция, с или без кухини – най-общо класифициран като REI (в този случай класификацията е за цялата система: плочи + таван, а не само за тавана).

Когато местните разпоредби го изискват или в допълнение, ако искате специално да запазите или защитите някои зони от сградата.

• Проектантът не разбира напълно местните разпоредби или класификацията и/или резултатите от изпитванията на решението.
• Проектантът пропуска да вземе предвид някои слаби места, като например: проходни отвори, свързвания, електрооборудване в елемент от пожарозащитната преграда, размери по-големи от максимално допустимите за специфичния елемент от пожарозащитна преграда, условия на околната среда и др.
• Проектантът не знае или недооценява границата на приложимост или областта на приложение на избраното решение.
• Проектантът няма цялостен подход и пропуска да вземе под внимание крайната работна среда: условията на употреба (например, деца, повреждащи стени в училище или необходимостта от често почистване в болница и др.), влажността, механическата устойчивост, акустическите работни характеристики и др.

• Пропускане да се приложат процедурите, записани в класификацията/докладите от изпитванията или игнориране на инструкциите от доставчика.
• Пропускане на обезопасяването на слабите места: проходни отвори за кабели, ъгли, врати, свързвания, ревизионни люкове и др.
• Използване на грешните материали и/или размери („използвайте правилните плоскости или защитни материали с правилните принадлежности“)

Пожароустойчивите елементи на секторите с пожарозащитни прегради трябва да изпълняват един или повече от следните критерии, за да предотвратят разпространението на огъня:

• E: Непроницаемост – способност за спиране на проникването на пламъци, горещи газове и дим.
• I: Изолация – способност за ограничаване на нарастването на температурата от студената страна. В повечето случаи температурата на студената повърхност не може да се повишава над 140°C средно или 180°C в определена точка, в сравнение с първоначалната температура.
• R: Носимоспособност – способността на конструкцията да носи товари или понася въздействия, без да се срути. Този критерий е приложим само ако границата на пожарозащитната преграда също има носещи функции. В отделни случаи местното законодателство може да изисква допълнителните параметри, като W за излъчване или M за механично въздействие (устойчивост на удар).

Пожароустойчивостта винаги се изразява в минути, обикновено в класове, които са кратни на 30 минути. Например, носещ под на сектор с пожарозащитна преграда, който може да издържи на пожар в продължение на най-малко 90 минути ще бъде класифициран като „REI 90“, а (неносеща) преградна стена със сандвич конструкция, която задържа ниско ниво на пламъците и температурата в продължение на най-малко 60 минути ще бъде класифицирана като „EI 60“.

Обикновено може да получите насоки от службите за специализирани проучвания, експертите по пожарна безопасност а, в някои държави - от местната противопожарна служба.

Местните експерти от Promat също могат да ви помогнат. Не се колебайте да потърсите за съвет местния екип за технически продажби.

Можете да получите правните разпоредби за създаването на пожарозащитни прегради от местни органи или, в някои държави - от противопожарната служба. Това е най-добрият начин да разполагате със сигурност с най-актуалната информация.

Не само конкретния продукт, но и всички свързани принадлежности (като профилите, които вървят с плоскостите) са важни. Promat предлага обширна гама от пожарозащитни решения за всяко отделно приложение.

Въпреки че бетонът се нагрява относително бавно по време на пожар, все пак има начини, при които даден бетонен елемент може да се разруши. Най-често срещаният механизъм на разрушение е, когато бетонното покритие върху стоманената армировка не е достатъчно, за да поддържа ниска температурата й. Това е често срещано явление при стари сгради и при сгради с много високи изисквания за пожароустойчивост. Пожарозащитата може да компенсира липсата на дебелина на бетонното покритие.

Въпреки това, в случаите, когато бетонът е изложен на влажни условия и/или потенциално на по-сериозни температури при пожар, обрушването на бетона представлява допълнителен риск. То причинява бързо и експлозивно отделяне на слоеве от бетонната конструкция, обикновено през първите 5 до 30 минути от пожара, дори ако температурата е все още доста ниска, и излагане на стоманената армировка на прякото въздействие на пламъците. В тези случаи е необходимо да се положи пожарозащита, за да се гарантира, че температурите на бетона ще останат ниски и няма да настъпи обрушване.

Когато дървен елемент бъде изложен на въздействието на огъня, повърхността на материала започва да гори. Постепенно по нея се образува овъглен слой (изгоряло дърво). С времето, овъгленият слой става все по-дебел и оставащото напречно сечение на дървения елемент намалява. Скоростта на този процес зависи основно от типа на дървесината и влажността (съдържанието на влага).

Оставащото напречно сечение трябва да може да носи механичните натоварвания върху конструкцията. Освен това, малка зоната от това неизгоряло напречно сечение точно под овъгления слой става толкова гореща, че вече й липсва якост.

Забавянето на нагряването и овъгляването на дървения материал е ключово за удължаване на неговата пожароустойчивост. Пожарозащитният материал действа по два начина:

• Вместо образуването на овъгления слой да започне незабавно, то се отлага.
• След започване на образуване на овъглен слой този процес се забавя.

Благодарение на тези два благоприятни ефекта, пожароустойчивостта на дървения елемент може да се удължи, за да постигне необходимото време за пожароустойчивост.

Когато стоманата се нагрее до температури между 400 °C и 800 °C, нейната якост постепенно намалява, като здравината й още при 100 °C. Намаляването на якостта и здравината причинява големи деформации и в крайна сметка, срутването на строителните елементи. Тъй като стоманените конструкции като цяло са тънки и удължени и стоманата е с висока топлопроводимост, те обикновено се нагряват бързо при излагане на огън.

Чрез полагане на защитна обвивка около стоманения елемент или пожарозащитен екран, като например огнеустойчив окачен таван, нагряването на стоманата се забавя и разрушаването може да се отложи или да се предотврати.

Дълготрайността на пожарозащитната система и оттук, надеждността за целия експлоатационен живот на сградата, зависи от правилното проектиране и монтаж, както и от правилната поддръжка. Когато се проектира сградата, от ключово значение е избраната пожарозащитна система да бъде устойчива на атмосферните условия, на които може да бъде изложена. В рамките на Европейските документи за оценяване (EAD), основните класове на устойчивост на атмосферни условия са Z2 (подходящ за сухи условия на закрито), Z1 (влажни условия на закрито), Y (полуизложен включително замръзване-размразяване) и X (напълно изложен), изпитани за практически експлоатационен живот от 10 или 25 години. Разбира се, реалният експлоатационен живот, дори при отсъствието на обикновена поддръжка, е много по-дълъг (като цяло, умножен по коефициент от 2 или 3, съгласно европейските насоки).

Когато се монтира пожарозащитната система е важно да се спазват стриктно инструкциите за монтаж и да не се допуска например събиране на вода. По принцип не се изисква поддръжка на пасивната система за пожарозащита при условия на закрито. Когато е правилно проектирана и монтирана, и няма механично действие по време на експлоатационния живот на сградата, пожарозащитните й работни характеристики остават непроменени. Въпреки това, ако например при реновационни дейности по сградата бъде причинена повреда на пожарозащитната система, тя трябва да бъде ремонтирана правилно.

За повече информация, моля, свържете се с вашето местно представителство на Promat.

Въпреки че първоначалната цел е да се избягва срутване или сериозни конструктивни щети по време на целия инцидент с пожар, националните строителни правилници определят пожароустойчивостта на конструкциите във времеви класове, напр. 60, 90, 120, 180 или 240 минути. В европейските стандарти пожароустойчивостта на носещата конструкция е обозначена с буквата R. Например, R120 означава, че даден носещ елемент няма да се деформира дотолкова, че да застраши стабилността на конструкцията, в продължение на най-малко 120 минути излагане на стандартната крива на пожара.

Макар че вероятността от бушуване на пожар в продължение на (например) 120 или дори 240 минути на едно и също място в нормална сграда е доста ниска, изискването за толкова високи степени на огнеустойчивост всъщност означава, че вероятността от загуба на работни характеристики по време на пожар е много ниска.

Макар че националните строителни правилници се различават в различните държави, всички те изискват по-високи класове на огнеустойчивост за ситуации с по-висок риск, например много високи сгради, болници, обществени сгради и др., защото по-сериозните потенциални последици (както по отношение на осигуряване на живота на хората, така и за защита на сградата и това, което се намира в нея) изискват да има по-ниска вероятност от загуба на работни характеристики по време на пожар, т.е. по-голяма пожарозащита.

Огнеустойчивостта на дадена конструкция се определя чрез стандарти за изчисление като например Еврокодовете EN 1992-1-2 (бетон), EN 1993-1-2 (стомана), EN 1994-1-2 (композитни материали) и EN 1995-1-2 (дърво). Когато дадена незащитена конструкция не отговаря на изисквания клас огнеустойчивост, трябва да се положи продукт за пожарозащита. Огнеустойчивостта на пожарозащитената конструкция се определя чрез методи за изпитване, като например тези в серията стандарти EN 13381, BS 476, ASTM E119 и др.

Когато стоманата бъде изложена на огън, топлинната енергия ще доведе до повишаване на температурата на стоманата. Скоростта на нарастване на температурата зависи от геометрията на стоманата:

• Колкото по-голяма е изложената външна повърхност на стоманения елемент, толкова по-бързо топлинната енергия ще премине в него
• Колкото по-малък е обемът на стоманения елемент, толкова по-малко топлинна енергия е необходима, за да го нагрее.

В европейските и британските стандарти тези два аспекта са комбинирани във фактора на масивност, който се изчислява чрез разделяне на външната повърхност, изложена на огъня, (в m²) на вътрешния обем на стоманата (в m³). Опростен алтернативен подход, който дава същия резултат, е да се раздели изложения външен периметър (в линейни m) на площта на сечението на елемента (в m²). При ASTM стандартите се използва подобен подход, като изчислението се базира на съотношението между теглото (във фунтове) на линеен фут и нагрятата повърхност на периметъра (в инчове).

Факторите на масивност обикновено са в диапазона от 50 m^-1 до 300 m^-1. Ниският фактор на масивност означава относително бавно нагряване, високият – по-бързо нагряване. Ето защо, елементите с висок фактор на масивност обикновено се нуждаят от пожарозащита с по-голяма дебелина.

Дори ако стоманеният елемент е еднакъв, факторът на масивност може да се различава в зависимост от някои условия:

• Изложената повърхност: при греди под бетонен под, само страните и долната част на гредата са изложени на огъня. Това се нарича „тристранно излагане“. Свободно стоящата колона обаче е изложена от четирите си страни. Три- или четиристранното излагане се отразява в изложената повърхност, която се използва за изчисляване на фактора на масивност.

• Кутиеобразна или контурна защита: за сечения с H-образна форма, външната изложена повърхност следва контура на H формата. Все пак, ако пожарозащитата се състои от правоъгълна кутия поставена около H-образната форма, външната изложена повърхност се намалява до размера на кутията. За набъбващи бои и за мазилки, формата на контура е от значение. За защита с плоскости, обикновено се използва кутиеобразна форма.

За повече информация, моля, свържете се с вашето местно представителство на Promat.

Да гарантира, че конструкцията на сградата или части от нея, няма да се срутят или да претърпят сериозни конструктивни повреди по време на пожар. Единствено при тези условия пожарозащитните прегради могат да ограничат пожара, хората могат да се евакуират, противопожарната служба да може да претърси сградата за оцелели и евентуално да се бори с огъня, и разрушаването на ценни активи да се ограничи.

Ето защо, огнеустойчивостта на носещата конструкция е основното условие за пожаробезопасността на всяка сграда.

Тъй като стоманата постепенно губи своята якост по време на нагряване, при дадена температура остатъчната якост на стоманения елемент ще бъде недостатъчна, за да понесе механичните натоварвания, и елемента ще се срути. Това зависи от степента на използване: съотношението на механичните натоварвания при условия на пожар, които действат върху даден елемент, спрямо неговата якост при стайна температура. Колкото по-висока е степента на използване на дадения елемент, толкова по-ниска е температурата, при която той ще се разруши.

За да се избегне разрушаване на стоманен елемент, температурата на стоманата трябва да остане по-ниска от теоретичната температура, при която би възникнало разрушение. Максимално допустимата температура, която е достатъчно ниска, за да се избегне разрушение се нарича критична температура на стоманата. Колкото е по-ниска критичната температура на стоманата, толкова повече пожарозащита е необходима.

Критична температура на стоманата за всеки елемент може да се изчисли от инженер-конструктора, или могат да се използват безопасни стойности (типично около 450-620 °C), на базата на местните разпоредби.

За повече информация, моля, свържете се с вашето местно представителство на Promat.

Факторът на масивност се определя като околната повърхнина на елемента за единица дължина Ap, разделена на обема му за единица дължина V. Измерва се в m^-1. В по-старата литература за фактора на масивност A_p/V се използва U/A или U/A_cs. Това е различен начин на изразяване на една и съща величина.

Понятието за прогресиращо разрушение е важно за носещите конструкции. То означава, че когато един елемент се срути, той активира срутването на следващ елемент и така нататък до събаряне на по-големи части от сградата или дори на цялата сграда.

Прогресиращо срутване може да възникне, защото ако даден елемент е отслабен от огъня и поддаде, натоварванията (основно тежестта на сградата и това, което се намира в нея) се преразпределят към околните елементи. Това означава, че тези околни елементи са подложени на нарастващо натоварване, което на свой ред може да причини тяхното разрушение. Тъй като броят на оставащите елементи намалява, натоварванията върху тях продължават да нарастват. Този процес често ще се повтаря, причинявайки срутване потенциално и извън частта от сградата, засегната от пожара.

Правилният монтаж изисква конструкцията да бъде достъпна, да има достатъчно пространство за полагане и закрепване на пожарозащитната система и връзките с различна геометрия да не изискват особено сложни решения за пожарозащита.

Честите грешки са различни за различните видове системи. Например при защита с плоскости, използването на клинове от неподходящ материал, като например дърво, или неточното дистанциране или позициониране на захващащите крепежи, които свързват плоскостите. За мазилките и боите условията на полагане са от критично значение: адекватното почистване на повърхността, съвместимостта с грундовете и полагането само когато околната температура, относителната влажност и температурата на основата, както и времето за съхнене между нанасянето на отделните слоеве са в рамките на диапазоните, посочени в инструкциите за приложение.

Правилно функциониращата пожарозащитна система не зависи само от наличието на независим протокол от изпитвания или оценка, но и от правилното проектиране, когато пожарозащитната система се използва в рамките на ограниченията на този протокол.

Най-честите грешки при проектиране са:

• Подценяване на въздействията върху конструкции, включително непреките действия или надценяване на класа на якост на стоманата, което води до прекалено високи изчислени критични температури на стоманата.
• Подценяване на въздействието на локализираните пожари, при които температурите може да бъдат прекалено високи, макар и за кратко време.
• Невземане предвид на ефекта от обрушване на бетонните конструкции.
• Използване на защитните продукти извън техните граници на приложимост.
• Неправилно оценяване на изпитванията и изпитванията за класифициране на защитните екрани (окачени тавани), чиято функционалност зависи от много технически детайли.
• Невземане предвид на здравината (или уязвимостта) на конструкциите, които ще бъдат защитавани.

Освен правилното проектиране, функционалността на пожарозащитната система по време на пожар зависи в еднаква степен и от правилния монтаж.

За да се използва на открито набъбващата боя PROMAPAINT®-SC4, върху него трябва да се нанесе подходящ повърхностен слой.

Пожарозащитната яка PROMASTOP®-FC MD е изпитана съгласно EN 1366-3 за конфигурации от тръби с отворен край (U/U) до ø 125 mm (единичен слой). За допълнителна информация вижте техническия лист на продукта.

Няма опасност значимостта на уплътняването на проходните отвори да бъде преувеличена. Опитът показва, че проходните отвори изглежда са най-слабата брънка във веригата на създаването на пожарозащитни прегради в сгради. Трябва да е ясно, че в секторите с пожарозащитни прегради най-вероятната заплаха от разпространението на пожара ще възникне на местата, където обслужващите инсталации преминават през стени или подове, или където скритите празнини между разделящите елементи се пресичат една с друга. За нещастие, липсата на уплътнения, неправилната им спецификация и монтаж са допринесли за много големи пожари във всякакви сгради, нови и стари, които не биха били толкова разрушителни, ако проходните отвори през стените и подовете на секторите с пожарозащитни прегради бяха правилно уплътнени срещу преминаването на огън и дим, или ако тези уплътнения бяха правилно специфицирани.

Пластмасовата тръба е много общ термин. Важно е да се знае типът на пластмасовата тръба, нейният диаметър и дебелина на стената. Системите с пожарозащитни уплътнители са изпитани за различни видове материали (т.е.: поливинилхлорид, полиетилен, полипропилен, многослойни тръби) с различни диаметри и дебелини на стената на тръбата, като всяка вариация трябва да бъде правилно тествана и класифицирана.

Спринклерните системи са важен компонент на активната пожарозащита, но те са предвидени за контролиране на огъня и в някои специфични случаи за потискането му, а не за ограничаването му в рамките на сектора с пожарозащитна преграда. Спринклерите не могат да спрат разпространението на дим или токсичен газ по време на пожар. Вместо това, обхватът на действие на пожарозащитните уплътнители е да се ограничи огънят в рамките на сектора с пожарозащитна преграда и същевременно да се предотврати преминаването на дима през елементите на този сектор.

Целта на създаването на пожарозащитни прегради е да се предотврати разпространението на огън и горещ дим към съседния сектор с пожарозащитна преграда и да се позволи безопасна евакуация в останалата част от сградата. Очевидно това не може да се случи, ако има множество отвори и празнини в елементите на сектора с пожарозащитна преграда, защото дори най-малкият отвор може да позволи на дима или пламъците да проникнат в съседния сектор. Системите на пожарозащитните уплътнители могат да бъдат:

• Набъбващи бои и покрития: по принцип се използват за компенсиране на стопяването или намаляването на обема на обслужващите инсталации (съдържащите пластмаса), които преминават през елементите на секторите с пожарозащитна преграда, или за защита на фуги.
• Пасивни системи: по принцип се използват за изолиране на елементи, които могат потенциално да пренесат чрез конвекция топлинната енергия през даден елемент от сектора с пожарозащитна преграда (обслужващи инсталации, съдържащи метал), или за затваряне на големи отвори.
• Смесени системи: комбинации от различни системи като например набъбващи, изолиращи, разделящи или други за специални приложения

Системите от плочи от минерална вата с огнезащитно покритие се изпитват при покриване на всички техни ръбове и запълване на съединенията с покритието. Покритието на ръба е важно, за да се осигури добра адхезия към основата и за да се уплътнят всички отвори, така че да се предотврати преминаването на огън и дим. Единствено пръстеновидните отвори се затварят с акрилен уплътнител.

Къде мога да намеря инструкции за монтаж? Посетете www.promat.com и изтеглете от раздела с документи съответните ръководства или видео-файл.

Трябва да се вземат предвид следните фактори:

• Типа на елемента на сектора с пожарозащитна преграда (бетон, гипсокартон, зидария, …?)
• Стена или под? Някакъв друг конструктивен елемент?
• Каква огнеустойчивост се изисква? Непроницаемост и изолация?
• Размер на отворите? Брой? Колко голяма е пръстеновидната пролука?
• Кои обслужващите инсталации преминават през прохода? Единични кабели, кабелни снопове, кабелни канали, кабелопроводи, кабели в пластмасови/метални тръби, запалими тръби, с или без шумово разделяне, с или без изолация, със съединения, тръби под ъгъл (градуси?), незапалими тръби, с или без изолация, вентилационни въздухопроводи, с или без противопожарна клапа, комбинация от горните обслужващи инсталации;

По принцип всяка отделна система изисква специфичен продукт. По-специално, ето основните въпроси, на които трябва да отговорите, преди да изберете най-ефективната система.

Определението „набъбващ“ указва, че материалът притежава способността да се разширява при излагане на огън или топлина. Набъбващите материали се използват при проходни материали, които биха горели или биха се стопили по време на пожар като например пластмасови тръби, топящи се при ниска температура материали (напр. горима изолация) или кабели. Дори в случаите, когато елементите, преминаващи през проходите, не горят или не се топят, набъбващите бои и покрития предлагат предимството, че могат да се разширяват и да уплътняват много пукнатини или пролуки, които може да са се образували или възникнали в резултат от неправилен монтаж. Да не се бъркат с „ендотермични“, които са продукти, блокиращи топлината чрез химична абсорбция и освобождаване на влага.

Системите с пожарозащитни уплътнители се монтират във всички отвори, пролуки или свързвания в сектор с пожарозащитна преграда и трябва да бъдат със същата (или по-висока) пожароустойчивост като сектора с пожарозащитна преграда.

Въпреки че системите от пожарозащитни уплътнители се изпитват при много висока температура (обикновено повече от 1000°C.), тези изпитвания са при условията на пожар (при крива на разрастването на пожара до 2 или дори 4 часа), а не при ежедневно постоянно излагане на високи температури. Повечето системи от пожарозащитни уплътнители започват да реагират, като се променят химически или физически при относително ниски температури (100 до 200°C), като например набъбващите материали и ендотермичните покрития. Ето защо тези продукти не могат да бъдат използвани като „високотемпературно уплътнение“.

Вентилационните въздухопроводи осигуряват възможни пътища за разпространението на дима между съседни помещения или сектори с пожарозащитни прегради в случай на пожар. Разпространението на пожара от един сектор с пожарозащитна преграда в друг (напр. между подовете) не трябва да се допуска, за да се поддържа безопасността на сградата и за да се даде на обитателите необходимото време за евакуиране, а на противопожарната служба – време за контролиране на пожара. По-специално, във вентилационните системи, разпространението на дима и огъня може да се предотврати, като се монтират клапи или прегради за дим/огън и в случай на пожар вентилационната система да се изключи. Това не винаги е най-ефективното решение от икономическа гледна точка. Нещо повече, трябва да се има предвид, че типичните въздухопроводи от стоманена ламарина може бързо да се деформират под въздействието на огъня, създавайки условия за евентуално срутване на вертикалния елемент на сектора с пожарозащитна преграда, особено ако става дума за лека преградна стена и/или оставяне на пространство около проходните отвори през стени и тавани, през които огънят и димът могат лесно да минат.

Жертвите на пожари често са жертви на дима. Всъщност, най-честата причина за смърт или нараняване по време на пожар е вдишването на дим. Според Пожарната администрация на САЩ (USFA), димът е убиецът в 60% до 80% от всички смъртни случаи, свързани с пожари. Дразнещите, токсични и задушливи газове могат да доведат до изпадане в безсъзнание за няколко минути и в крайна сметка до смърт.

Няма пожар в сграда, при който да няма дим: помещенията може бързо да се изпълнят с дим и газове в случай на пожар. Само 300 г хартия (тежестта на една книга!) могат да отделят при изгаряне повече от 300 m³ дим и газове (а това е обемът на офис с размери 10x10x3 метра). Дори горящо кошче за хартия може бързо да изпълни цяла стая с дим.

Изпълването на помещение, дори голямо, с дим и газове е драматично: първият ефект е намаляване на видимостта, обикновено след две-три минути. Последиците са, че хората не могат да намерят пътя за евакуиране и често изпадат в паника. Вторият ефект е свързан с токсичността на определен компонент, като например въглеродния оксид (CO). Вдишването на въглероден оксид води до прилошаване или повръщане, объркване, загуба на съзнание и в крайна сметка – смърт. В зависимост от материалите, налични в една сграда, може да бъдат изпуснати някои други опасни газове, като например циановодород, хлороводород, амоняк и др.

Димът е и най-големият враг на пожарната команда.

Добре проектираната система за контрол на дима може да спаси животи и да помогне да се защити имуществото. По-специално, тя:

• Забавя или предотвратява самозапалването, като намалява риска от по-нататъшното разрастване на пожара.
• Поддържа пътищата за евакуиране и достъп свободни от дим.
• Улеснява действията на огнеборците.
• Намалява риска от повреда на сградата.
• Защитава това, което се намира в сградата.

В Европа вентилационните въздухопроводи се изпитват съгласно EN 1366-1 и се класифицират съгласно EN 13501-3. Стандартната крива на нагряване е описана в EN 1363-1 (ISO 834). Класификацията съдържа указание относно непроницаемостта и изолацията (EI) и се изпълнява чрез „i → o“ (така наречения въздухопровод A), „o → I“ (така наречения въздухопровод B)’, или „i ↔ o“ (въздухопровод A/B), за да покаже, дали въздухопроводът е бил изпитан на огън само от вътрешната страна, само от външната страна или и от двете страни. Освен това се следи изпускането на дим.

В Европа противодимните въздухопроводи могат да бъдат:

• Хоризонтални въздухопроводи за единичен сектор с пожарозащитна преграда, които могат да се използват само в един сектор с пожарозащитна преграда, изпитани са съгласно EN 1366-9 при специфична време-температурна крива за 600°C и са класифицирани съгласно EN 13501-4
• Хоризонтални или вертикални пожароустойчиви противодимни въздухопроводи за няколко сектора с пожарозащитни прегради, които могат да се използват в произволен брой сектори с пожарозащитни прегради, изпитани са съгласно EN 1366-8 при крива по ISO 834 и са класифицирани съгласно EN 13501-4 (като „въздухопровод C“)

Методът за изпитване на пожароустойчиви противодимни въздухопроводи за няколко сектора с пожарозащитни прегради (EN 1366-8) е приложим за пожароустойчиви въздухопроводи, които вече са преминали подходящия период съгласно EN 1366-1 (въздухопроводи A/500 Pa и B). За въздухопроводи за един сектор с пожарозащитна преграда, се изисква само изпитване съгласно EN 1366-9.

Тези методи за изпитване са подходящи само за въздухопроводи, изработени от материали от клас A1 и A2-s1, d0, съгласно Европейската класификация за реакция на огън.

Въздуховопроводите и димоотводите може да бъдат изпитвани съгласно различни стандарти. Най-често използваните са европейският стандарт (EN 1366-x), британският стандарт (BS 476) и американският стандарт (UL /ASTM).

Критериите за експлоатационните характеристики съгласно европейския стандарт са следните (подобни критерии са предвидени в другите стандарти за изпитване и класификация):

Пропускане на дим

Въздухопроводът не трябва да пропуска дим над 10 m³/h за всеки 1 m² от площта на вътрешната повърхност. Това се отнася до площта на въздухопровода от перфорираната планка до края му при смукателните отвори.

Непроницаемост

Непроницаемост при уплътнението /проходния отвор между въздухопровода и опорната конструкция се оценява в съответствие с EN 1363-1 (изпитване с памучен тампон и хлабиномер).

Изолация

Резултатите от изпитванията трябва да демонстрират изолационните характеристики на въздухопровода (обикновено, 140°C средно и 180°C максимално над стайната температура на външната повърхност на въздухопровода в сектора с пожарозащитна преграда в съседство с пожара

Намаляване на напречното сечение

Вътрешните размери (ширината и височината за правоъгълните въздухопроводи, диаметъра за кръглите въздухопроводи) на димоотвеждащия въздухопровод не трябва да намалява с повече от 10 % по време на изпитването.

Механична стабилност (само за димоотводите)

Ако въздухопроводът в някоя пещ се срути така, че да не може да поддържа своята функция за отвеждане на дима или за пожароустойчивост, това се разглежда като неуспешно изпълнение на механичния критерий.

Видовете противодимни вентилационни системи са:

Естествени противодимни вентилационни системи

Те използват присъщата топлинна плаваемост на горещия дим и динамиката на въздушния поток на дима и въздуха за отстраняване на дима. Така наречените отдушници с автоматично отваряне позволяват на дима да излезе от сградата при откриване на пожар, тъй като се отварят автоматично.

Механични противодимни вентилационни системи

Те използват елементи от електрически вентилатори, за да осигурят принудителното движение на дима и за да позволят премахването му от сградата, основно през димоотводите. Осигуряват алтернатива на естествените противодимни вентилационни системи за създаване на евакуационни пътища без дим за обитателите и достъп за противопожарните служби. Когато бъде открит дим, ще се отвори само клапата на димоотвода на етажа на пожара (всички други остават блокирани в затворено положение). Вентилаторът в горната част на вентилационната система изсмуква дима и не допуска преминаването му в съседните сектори с пожарозащитни прегради.

Вентилационни системи за отвеждане дим и топлина (ВСОДТ)

независимо дали се захранват с електричество или са естествено задвижвани, тези цялостни системи премахват дима от сградата. Те са съставени основно от смукателни вентилатори, клапи, димопроводи и вентилатори или отдушници с автоматично отваряне.

Вентилационна система със струйни вентилатори

Струйните вентилатори могат да премахнат дима от голям сектор с пожарозащитна преграда или, както става в повечето случаи, просто да го прехвърлят в специфична част от сектора с пожарозащитна преграда за известно време, за да позволят на хората да се евакуират.

Системи за ограничаване на дима.

Тези системи, често представляващи завеси или физически бариери, предотвратяват движението на дим и топлина от една зона на сектора с пожарозащитна преграда в друга.

ISO предоставя следното определение за изпускани газове при пожар: „общата съвкупност от газове и аерозоли, включително суспендирани частици, създадени при горенето или пиролизата по време на пожар“. Изпусканите газове при пожар могат да бъдат класифицирани в четири основни категории: задушливи (наркотични) газове, дразнещи газове, несилнотоксични и сублетално токсични.

Обширен диапазон от често срещаните материали, използвани в съвременните сгради, отделят смес от продукти при горене, които могат да имат неблагоприятен ефект върху човешкото здраве и околната среда. Излагането на въздействието на някои съединения може да причини прояви на остри, сублетални или неостри ефекти.